Second Hand

Домът на архитект Ивайло Захариев (L6 studio) е открит, гостоприемен и честен. Хладен заради индустриалната естетика и очарователно топъл заради следите от преживяваните истории, пресяващи важните лични песъчинки от собственото минало и настояще, от персоналното разбиране за изкуството. Когато за първи път влезеш тук, осъзнаваш как мястото с годините е настройвало чувствителността на собственика към себе си. Това е възможно само при достатъчно откликваща чувствителност. Извън оценката за безусловната естетика и функционалност – апартаментът излъчва щастие, стигащо до корена на думата лукс (lux (лат.) – светлина). Домът на Иво отразява неговата собствена светлина. „Обясняваме на всички клиенти, че луксът е да създадеш своя собствена къща, в която припознаваш себе си. Този апартамент произтича от важните за мен неща – видимите материали, миналото – моето и на семейството ми, разбирането ми за изкуството. В превръщането на един обикновен предмет в арт, когато го натовариш с различна история или емоция.“ По този различен начин тук функционират подредените стари бутилки кока кола, крилати лампи – реплики на Инго Маурер, керамични ангели, стиропорена еленова глава, орнаментиран крак на старинна конзола, и работи на съвременни артисти – керамичното сърце на Моника Попова, светещият надпис на Калин Серапионов, картина на Ясен Згуровски. Видимите тухли са от старата къща, в която е израсъл архитектът и която е била на мястото на построената през 90-те сграда, където сега е апартаментът. Старите сандъци, часовникът на Радиосинхрон, табелите, медицинските контейнери, превърнати в нощни шкафчета, са детайли от живота на родителите, бабите и дядовците. Няколкото разпознаваеми знакови обекта на Artemide, Vitra и Panton пък маркират преминаването на архитекта през историята на дизайна. (текст: Bravacasa)